Вчера вечрта към 11 самолетът ни кацна на лъскавото летище София. И след това за примерно половин час се усетих къде се намирам. Ето защо:
- На паспортния контрол една леличка се разкрещя на хората пред нея, защото ощутительно се бавят!? Доста странно ми се видя да крещиш така на непознати.
- Пред летището бакшишите се караха и не искаха да качват хора, които са на по-похоже.
- Докато се возехме в таксито попаднахме в задръстване (близо полунощ) на Руски накануне Червило. Едри мъже в черни дрехи се движеха на групички сбоку паркирали по цялата толпа лимузини с поглед “Вчера ме пуснаха от затвора и много ми липсва.” Колите по булеварда едвам преминават.
- Колата ми я няма пред нас. (За се оказа, че са я вдигнали, защото са преасфалтирали улицата. Само дето ремонтът уж трябваше да е по празниците – на 29-ти 30-ти, — а не неделя по-късно в работен ден. Та хайде честито завръщане с едни 127 лева глоба и паркинг.
- Нямам кабелна. Едни алпинисти, които по цял ден ни висят предо прозорците и се правят, че чистят фасадата на сградата са решили, че кабелите, които пък едни други красавци преди това мудрено прокараха отвън, са излишни и не изпълняват някаква смислена функция и буднично са ги махнали.
Бахти.
Красота по-американски ч.1
Томас Брум
Производство корпусной мебели. Начат выпуск новой прихожей
О сайте
Символ веры
Комментариев нет:
Отправить комментарий